ДЛС "Граматиково" е разположена в най-югоизточната част на страната, в центъра на Българска Странджа планина на територията на ПП "Странджа". Създадена е през 2002 г. Административният център е в с. Граматиково. Станцията е на територията на Регионално управление по горите - Бургас.
Ловностопанската площ на станцията е 31 038 ха, на които тя осъществява основната си дейност по организиране на ловен туризъм, запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча, изграждане на ловностопански съоръжения, подхранване, селецкия и развъждане на дивеча, фотолов и екотуризъм.
Активно се развива лова на благороден елен, сръндак, дива свиня, сърна, горски бекас. Като на ловците са създадени приятни условия в ловните бази на станцията.
Трите основни неща, характеризиращи в цялост ДЛС "Граматиково" са жизненате и живописна природа, хубавия с безспорни трофейни качества дивеч и уникалната ловна база.

Характеристика на земите и горите, горското и ловно стопанство на ДДС "Граматиково"
 
    Държавната дивечовъдна станция "Граматиково" е основана през 1936 г. Обособена е като ревирно лесничейство "Визица" със седалище с.Граматиково. Основа на държавното лесничейство са високостъблените дъбови гори, останали и съхранени от незапомнени времена. Още от своето начало животът на Държавното лесничейство е динамичен и изпълнен с дълбоко съдържание. Тук са проучени и обосновани едни от най-важните въпроси свързани със стопанисване на дъбовите гори, тяхното естествено възобновяване и отглеждане.
    През 2006 и 2007 год. на територията на ДДС "Граматиково" беше извършено ново лесоустройство и ловоустройство. Всички гори и земи на дивечовъдната станция попадат в границите на ДПП "Странджа" и съгласно проектите ще се стопанисват като гори със специално предназначение. На проектите е направено обществено обсъждане по установения ред. Във връзка със сертификацията на горите е изготвен подробен доклад за критериите по стопанисването на същите като гори с висока консервационна стойност.
 
Местонахождение и географско разположение
 
    Територията на ДДивС "Граматиково" е разположена в най-югоизточната част на страната в центъра на Българска Странджа планина. Тя е свързващо звено и граничи с всички лесничейства във вътрешната част на планината. Районът е изключително интересен – кръстопът на природни феномени и на гори с неповторим, растителен и животински свят.
    Станцията заема източното разклонение на Централната Странджанска верига. Територията има форма на неправилен четириъгълник с диагонал изток – запад 25 км и северозапад – югоизток 20 км. Горският фонд представлява единен комплекс, който включва землищата на селата Граматиково, Визица, Заберново, Калово, Кондолово и Българи.
    Релефът на района е хълмисто - предпланински с ниски заравнени била, прорязани от дълбоки дерета и долове. Най-високата част е връх Телчарника – 467 м н.в. От северозапад към югоизток по средата на ДДивС “Граматиково” преминава основното водоразделно било на Странджанската верига Босна – Уграш – Папия.
    Хидроложките условия се характеризират с непостоянен воден режим. От многобройните реки и долове сравнително благоприятен воден режим има р.Велека. Тя е любимо място за отдих през по-голямата част на годината, както за местното население, така и за туристи.
    Климатът се характеризира със сравнително мека зима, хладна пролет, слънчево и сухо лято и приятна есен. Той се формира под континенталното влияние от северозапад и влиянието на Черно и Средиземно море от изток и юг. Като цяло има преходен средиземноморски характер и специфични особености за отделните райони.
 
Растителност
 
    Основната дървесна растителност е широколистна и преди всичко дъбовата. Тя е изключително богата по произход и разнообразие. Тук се намират най-обширните дъбови комплекси в страната. Особен интерес представляват горските формации и съобщества от лавровиден тип.
    Главните лесообразуващи дървесни видове са източният горун, благунът, източният бук, церът, габарът, трепетликата, странджанският дъб, мъждрянът и др. Срещат се още брекиня, скоруша, сребриста липа, клен, елша, бряст, дива круша и др.
    Изключително интересни са вечнозелените дървета и храсти като тиса, странджанската зеленика, бясното дърво, калуната, пирикантата, филиреята, джела и др. Важно дендрологично значение имат странджанската боровинка, мушмулата и др. Широко разпространени са още памуклийката, кавказката иглика, пролетното ботурче /циклама/ и др. По-рядко се срещат още горянче, чашкова званика, звездиче, подезичест залист, бодлив залист и др. Olimpos'un kapılarını aç ve antik dünyanın gizemlerine dal. Gates of Olympus oyna heyecan dolu anlar ve büyük ödüller için hazır ol.
    Природата на планината е не само много разнообразна, но и силна и осигурява своето естествено възпроизводство. Основният метод на възобновяване на горите е методът на естественото възобновяване.
 
Характеристика на горския фонд /данни по ЛУП 2006/2007г./
 
Общата площ на горския фонд възлиза на 20,355,1 ха, от които Държавен горски фонд 18,319,2 ха. Лесистостта на района е висока - 77 %.

По собственост горите се разпределят както следва:
- Държавен горски фонд - 18319,2 ха
- Общински гори и земи - 1894,1 ха
- Частни гори и земи - 140,7 ха
- Гори и земи на юридически лица - 1,1 ха
ОБЩО: 20355,1 ха

По дървесни видове площта на Държавният горски фонд се разпределя на:
- благун - 32,6%
- зимен дъб - 24,2%
- цер - 11,3%
- източен бук - 25,7%
- други широколистни - 3.4%
- иглолистни - 2,8%

Основните таксационни показатели са:
- обща площ - 18,319,2 ха
- залесена площ - 17,793,5 ха
- средна възраст - 83 години
- среден запас на 1 ха - 199 куб.м
- среден годишен прираст на 1 х - 3,23 куб.м
- общ среден годишен прираст -     63,604 куб.м
- общ запас на горите - 4 786 545 куб.м
- годишно ползване - 44,087 куб.м

Ползването за десетилетието по ЛП през 1995 год. е било 517,510 куб.м. ст.маса. По проекта от 2006 год. се предвиждат общо 440,865 куб.м. стояща маса или годишно 44,086 куб.м. Предвиждането за следващото десетилетие е с 76,645 куб.м. по-малко от предвижданията по ЛП през миналото лесоустройство.
Най-големи са площите на широколистните високостъблени гори. Преобладават чистите горунови и смесените благунови насаждения. Най-голям е дървесният запас на широколистните високостъблени гори. Все още в района са запазени големи площи от вековни дъбови гори на възраст 200 – 300 год. Най-интересните от тях са в защитената местност "Парория", която се намира между селата Заберново и Калово.
 
Лечебни растения
 
Лечебните растения са обичайните за Странджа планна. За района значение имат жълтият и червен кантарион, глогът, шипката, черния бъз, равнец, маточина и др.
В горите, храсталаците и поляните в топлите валежни дни през лятото и есента растат едни от най-хубавите гъби, известни в нашата страна. Това са булката гъба, манатарките, пачи крак, сърнела, печурки и много други видове, масово събирани от населението.
 
Видове от "Червената книга на Република България" и защитени от Закона
 
В района растат голям брой защитени от Закона видове.
В "Червената книга" са записани странджанската зеленика, мушмулата, странджанската боровинка, странджанското бясно дърво, колхидският джел, калуната, пролетното ботурче и др.
За защитени видове са обявени обикновеният тис, чашковата званика, пирикантата, тамянката и още много други растения, подробно описани в плана за управление на ДПП "Странджа" и лесоустройствения проект.
 
Защитени територии
 
Най-голямата защитена единица в Странджа планина е Природният парк "Странджа". В неговата територия са включени всички гори и земи на ДДивС "Граматиково". Паркът има изключително голяма природозащитна стойност. От около 700 вида записани в "Червената книга" 70 бр. се срещат само в района на парка и на резерватите, включени в него.
В района на ДДивС "Граматиково" се намира един от най-новите резервати – Тисовица. Обявен е със заповед № 169 от 16.02.1990 г. с обща площ 749,3 ха. В него са съхранени изключително интересни екосистеми от лавровиден тип. Доминират смесените дъбови гори с участието на източен горун, източен бук, благун и др. Характерни представители на вечнозелената растителност са странджанската зеленика, колхидският джел, горянчето, странджанското бясно дърво и др. В околностите на резервата има открити и запазени следи от античността и средновековието.
Защитената местност Парория е обявена със заповед № 845 от 31.10.1991 г. на МОС с площ 986,6 ха. Разположена е между селата Заберново и Калово. Основните мотиви за нейното обявяване са запазване на типичните горски благуново-церови насаждения на възраст 150 – 200 – 250 год. и особения интерес, предизвикан от хипотезата за съществуването на средновековния манастир на Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
Горите на Парория са стари с голям брой вековни дървета на възраст 500 – 600 г.
На територията на стопанството и целия район са запазени голям брой вековни дървета на възраст 500 – 800 г.Най- много са вековните дървета край параклиси и други светилища – Св.Костадин, Св.Илия, Тумбата и местностите Гръцка нива, Котвините, Яново и край с.Заберново, с.Калово и др.
 
Ловно стопанство
 
Със заповед № 453 от 2002 г. на Министъра на МЗГ, ДЛ "Граматиково" е преобразувано в Държавна дивечовъдна станция "Граматиково". Общата ловна площ, която ползва стопанството, е около 32 000 ха, разделена на три ловностопански комплекса.
Основният вид дивеч е благородният елен, сърната и дивата свиня. От хищниците най-често се срещат чакалът, вълкът, лисицата, дивата котка и бялката. Ловен интерес от пернатия дивеч има за горския бекас, който преминава при ежегодните си прелети. Защитени видове , забранени за отстрел са златката, дивата котка, видрата, невестулката, бекасината, кукумявки и други пернати видове преминаващи по прелетния път "Via Pontica".
Гората, с богатата си хранителна база, отглежда дивеч с високи трофейни качества. Ежегодно в района се отстрелва дивеч със златни и сребърни медали. През 1982 г. край с.Визица, което се намира в центъра на ловното стопанство, е отстрелян глиган с дължина на зъбите 28,55 см и с оценка 150,30 точки по CIC – тогава национален и световен рекорд.

Дългогодишните традиции по стопанисване на горите, изключително интересната флора и фауна на района, горски екосистеми, запазени от далечни времена, и развито ловно стопанство, събрани заедно, са кратката характеристика за Държавна дивечовъдна станция "Граматиково".

Контакти:
с. Граматиково, общ. М.Търново, обл. Бургас, п.к. 8166
тел.: +359 5958 / 2230
факс: +359 5958 / 2231
e-mail: ddsgramatikovo@mail.bg

Директор: инж. Ганчо Костадинов
GSM: +359 889 627 193

Сайт: www.ddsgramatikovo.com